Слепите
Наивникът ослепя.
Градът бе изготвил специални прегради.
Слепият се спъваше на всяка крачка,
а двуногите се смееха от сърце.
Той се добра до сива гора.
Бял дявол му протегна ръка,
дари го със зрение,
направи го силен.
Човекът се върна в града.
Светофарите млъкнаха.
Времето спря.
Наивникът срита няколко просяка,
те мълчаха светофарено свикнали.
Онзи се захили с вековна омраза -
видя, че един просяк още мърда.
С всичка сила му строши черепа,
а двуногите се засмяха.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени