Dec 16, 2004, 2:11 PM

Слепите

  Poetry
1.1K 0 1

Слепите

Наивникът ослепя.
Градът бе изготвил специални прегради.
Слепият се спъваше на всяка крачка,
а двуногите се смееха от сърце.
Той се добра до сива гора.
Бял дявол му протегна ръка,
дари го със зрение,
направи го силен.
Човекът се върна в града.
Светофарите млъкнаха.
Времето спря.
Наивникът срита няколко просяка,
те мълчаха светофарено свикнали.
Онзи се захили с вековна омраза -
видя, че един просяк още мърда.
С всичка сила му строши черепа,
а двуногите се засмяха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...