- Не си от този свят -
въздиша моят брат.
- Ръцете ти - червени,
играчките - неподредени.
Лицето ти - издрано,
а якето - разпрано.
Какво ще каже мама,
щом върне се от смяна?
Обувките ти - пълна скръб,
са газили навред без път.
- Не газиха, летяха,
ала крилата им не оцеляха...
- И?
- И паднах от Уран
върху един пожарен кран...
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Накъдето да погледна към далечните звезди, виждам странни извънземни, симпатични и добри! »