линасветлана (Лина - Светлана Караколева) линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
67 837
Nov 19, 2022, 8:46 AM

Случка

2K 3 40

- Не си от този свят -

въздиша моят брат.

- Ръцете ти - червени,

играчките - неподредени.

 

Лицето ти - издрано,

а якето - разпрано.

Какво ще каже мама,

щом върне се от смяна?

 

Обувките ти - пълна скръб,

са газили навред без път. 

- Не газиха, летяха,

ала крилата им не оцеляха...

 

- И?

- И паднах от Уран

върху един пожарен кран...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

The work is a contestant:

Накъдето да погледна към далечните звезди, виждам странни извънземни, симпатични и добри!

1 place

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0