19 abr 2025, 23:09  

Днес-2

  Poesía
402 4 8

И не защото немощни сме,

и спасител търсим,

и не защото в него силно вярваме -

навярно в себе си погребали сме

нещо чисто, свято,

което пред олтара коленичили 

надяваме се да намерим

днес.

Но силата ни е пределна -

времето ни бяга.

И ние мъчим се да го догоним,

цял живот се скитаме

сред пясъчните дюни -

планини от време.

Мислим си,

че времето е наше,

но едва поели дъх,

и първи вик издишали

потъваме в подвижни пясъци

и те поглъщат ехото ни от въздишки.

Пред олтара

днес -

със свещи немощни, но толкоз много

сме заедно,

и страх и грях

незнайно как изчезват -

светло, топло става:

и душата у дома си идва. 
В нас остава.

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви! И не защото Христос воистина возкресе (воскресе по старославянски), и не защото католическият папа умря. Защото сме всички хора, и няма нещо, което да е по-важно от това.
  • Христос Воскресе, Петър1 (Петър Димитров)!
    Бъди здрав и вдъхновен!
  • Тъга, надежда, упование! Христос Воскресе!
  • Честито Рождество Христово, Петър!
    Обречени сме на грешност още с първия си вик!
  • Христос Возкресе!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...