Днес-2
И не защото немощни сме,
и спасител търсим,
и не защото в него силно вярваме -
навярно в себе си погребали сме
нещо чисто, свято,
което пред олтара коленичили
надяваме се да намерим
днес.
Но силата ни е пределна -
времето ни бяга.
И ние мъчим се да го догоним,
цял живот се скитаме
сред пясъчните дюни -
планини от време.
Мислим си,
че времето е наше,
но едва поели дъх,
и първи вик издишали
потъваме в подвижни пясъци
и те поглъщат ехото ни от въздишки.
Пред олтара
днес -
със свещи немощни, но толкоз много
сме заедно,
и страх и грях
незнайно как изчезват -
светло, топло става:
и душата у дома си идва.
В нас остава.
© Петър Димитров All rights reserved.
