2 abr 2013, 21:13

Споделено

  Poesía » Otra
544 0 3

 

 

                                Споделено

 

                   Не искам разни почести,

                               суета и слава.

                    С богатство не се топля,

                             когато в мен е студ.

                    Не чакам на перона

                            на лъскавата гара,

                     дори не искам вече

                             да бъда прочут.

                     Но искам да приседна

                            някъде с китара

                      и сам да си запея

                             песничка една.

                      В нея да разкажа

                             история прастара -

                      как някакъв си мъж

                            залюбил бил жена.

                      Наново да посрещна

                             забравени другари.

                      Нека и съседът

                              да ми стане брат.

                       Да пушим с цигането

                             от моите цигари.

                       ... Може би обичам

                             още този свят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...