2.04.2013 г., 21:13

Споделено

537 0 3

 

 

                                Споделено

 

                   Не искам разни почести,

                               суета и слава.

                    С богатство не се топля,

                             когато в мен е студ.

                    Не чакам на перона

                            на лъскавата гара,

                     дори не искам вече

                             да бъда прочут.

                     Но искам да приседна

                            някъде с китара

                      и сам да си запея

                             песничка една.

                      В нея да разкажа

                             история прастара -

                      как някакъв си мъж

                            залюбил бил жена.

                      Наново да посрещна

                             забравени другари.

                      Нека и съседът

                              да ми стане брат.

                       Да пушим с цигането

                             от моите цигари.

                       ... Може би обичам

                             още този свят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...