2 апр. 2013 г., 21:13

Споделено

546 0 3

 

 

                                Споделено

 

                   Не искам разни почести,

                               суета и слава.

                    С богатство не се топля,

                             когато в мен е студ.

                    Не чакам на перона

                            на лъскавата гара,

                     дори не искам вече

                             да бъда прочут.

                     Но искам да приседна

                            някъде с китара

                      и сам да си запея

                             песничка една.

                      В нея да разкажа

                             история прастара -

                      как някакъв си мъж

                            залюбил бил жена.

                      Наново да посрещна

                             забравени другари.

                      Нека и съседът

                              да ми стане брат.

                       Да пушим с цигането

                             от моите цигари.

                       ... Може би обичам

                             още този свят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...