Спомен

28 sept 2016, 20:20

Poesía » Otra

367 1 3

СПОМЕН

Колко радост има в тази пейка!

Един дърва е сякъл, да я има.

Друг пирони е набивал, трети вейки.

Накрая майсторът е казал: Бива, стига!

А влага има днес, сугращица връз нея.

Дъждът споделя свойте тайни.

Поседнах. Мокро. Да мълча умея.

Мълчанието е всеотдайно.

И друг във този дъжд неясен

потърси смисъл тук, потърси радост.

До мене тихо седна. Бе прекрасен

парфюмът ù на младост.

Тя без чадър. И аз така.

Валеше в бяло, мълчаливо.

Посегнах. И една ръка

докосна ме свенливо.

... Минавам: тази пейка все е там.

Двама млади върху нея се целуват.

Парфюмът същият. Но аз съм сам.

Бе спомен. Който ме вълнува.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Putin (Владимир Владимирович)

2016-09-29T08:18:55+03:00

Хубав стих!
iren5 (Ирен)

2016-09-28T20:25:34+03:00

Може би всеки има някакви "знаци", които отключват спомени. Добре е да живеем в настоящето, да ценим сегашния миг , но нали пък точно от тези "уловени мигове"са нашите спомени...
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2016-09-28T20:23:23+03:00

За някой е пейка, за други дърво, море... Не се забравя споменът. Харесах!