Спомен
СПОМЕН
Колко радост има в тази пейка!
Един дърва е сякъл, да я има.
Друг пирони е набивал, трети вейки.
Накрая майсторът е казал: Бива, стига!
А влага има днес, сугращица връз нея.
Дъждът споделя свойте тайни.
Поседнах. Мокро. Да мълча умея.
Мълчанието е всеотдайно.
И друг във този дъжд неясен
потърси смисъл тук, потърси радост.
До мене тихо седна. Бе прекрасен
парфюмът ù на младост.
Тя без чадър. И аз така.
Валеше в бяло, мълчаливо.
Посегнах. И една ръка
докосна ме свенливо.
... Минавам: тази пейка все е там.
Двама млади върху нея се целуват.
Парфюмът същият. Но аз съм сам.
Бе спомен. Който ме вълнува.
© Владимир Георгиев All rights reserved.
