Спомен
СПОМЕН
Колко радост има в тази пейка!
Един дърва е сякъл, да я има.
Друг пирони е набивал, трети вейки.
Накрая майсторът е казал: Бива, стига!
А влага има днес, сугращица връз нея.
Дъждът споделя свойте тайни.
Поседнах. Мокро. Да мълча умея.
Мълчанието е всеотдайно.
И друг във този дъжд неясен
потърси смисъл тук, потърси радост.
До мене тихо седна. Бе прекрасен
парфюмът ù на младост.
Тя без чадър. И аз така.
Валеше в бяло, мълчаливо.
Посегнах. И една ръка
докосна ме свенливо.
... Минавам: тази пейка все е там.
Двама млади върху нея се целуват.
Парфюмът същият. Но аз съм сам.
Бе спомен. Който ме вълнува.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Георгиев Всички права запазени
