contessa (Светла Асенова) contessa (Светла Асенова)
41 226
14 ago 2014, 10:47

Свидни

771 1 15

Свидни

 

Влез тихо - облак лек

отпусни глава, ей тук, любими.

И в полуздрача мек,

как да те помилвам ти кажи ми...

 

С устни от коприна

тялото ти кротко ли да паля.

С длан ли да премина,

как да се наситя да те галя...

 

Че така тежи ми

щом пак видя утрото на прага.

Ден, а скръб лежи ми

тук в гърдите - дращи и ме стяга.

 

Дали не съм могла

обич да ти дам, като за двама.

Та да не видиш зло

и когато ме няма... и няма...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Асенова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0