14 ago 2014, 10:47

Свидни 

  Poesía » De amor
582 1 15

Свидни

 

Влез тихо - облак лек

отпусни глава, ей тук, любими.

И в полуздрача мек,

как да те помилвам ти кажи ми...

 

С устни от коприна

тялото ти кротко ли да паля.

С длан ли да премина,

как да се наситя да те галя...

 

Че така тежи ми

щом пак видя утрото на прага.

Ден, а скръб лежи ми

тук в гърдите - дращи и ме стяга.

 

Дали не съм могла

обич да ти дам, като за двама.

Та да не видиш зло

и когато ме няма... и няма...

© Светла Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??