Aug 14, 2014, 10:47 AM

Свидни 

  Poetry » Love
579 1 15

Свидни

 

Влез тихо - облак лек

отпусни глава, ей тук, любими.

И в полуздрача мек,

как да те помилвам ти кажи ми...

 

С устни от коприна

тялото ти кротко ли да паля.

С длан ли да премина,

как да се наситя да те галя...

 

Че така тежи ми

щом пак видя утрото на прага.

Ден, а скръб лежи ми

тук в гърдите - дращи и ме стяга.

 

Дали не съм могла

обич да ти дам, като за двама.

Та да не видиш зло

и когато ме няма... и няма...

© Светла Асенова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??