Свидни
Свидни
Влез тихо - облак лек
отпусни глава, ей тук, любими.
И в полуздрача мек,
как да те помилвам ти кажи ми...
С устни от коприна
тялото ти кротко ли да паля.
С длан ли да премина,
как да се наситя да те галя...
Че така тежи ми
щом пак видя утрото на прага.
Ден, а скръб лежи ми
тук в гърдите - дращи и ме стяга.
Дали не съм могла
обич да ти дам, като за двама.
Та да не видиш зло
и когато ме няма... и няма...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
