2 jun 2018, 23:05

Сънувах, че съм нестинарка...

  Poesía » Otra
718 4 21

Сънят ми с хиляди воали
нощта превърна в одалиска,
във мене пламъци запали,
с напалм душата ми оплиска.

 

Сънувах, че съм нестинарка,
сред въглени танцувам живи
и огнени коне без такт и мярка
препускат в почернели ниви.

 

Събудих се, сълзи в очите,
а под леглото овъглено
димът от сънищата скрит е,
денят усмихва се смутено.

 

Ще спя и щорите ще пусна.
Ще бъда весела и дива.
Към хоризонта ще препусна...
Към слънце със развяна грива...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....