2.06.2018 г., 23:05 ч.

Сънувах, че съм нестинарка... 

  Поезия » Друга
543 4 22

Сънят ми с хиляди воали
нощта превърна в одалиска,
във мене пламъци запали,
с напалм душата ми оплиска.

 

Сънувах, че съм нестинарка,
сред въглени танцувам живи
и огнени коне без такт и мярка
препускат в почернели ниви.

 

Събудих се, сълзи в очите,
а под леглото овъглено
димът от сънищата скрит е,
денят усмихва се смутено.

 

Ще спя и щорите ще пусна.
Ще бъда весела и дива.
Към хоризонта ще препусна...
Към слънце със развяна грива...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??