Сънувах, че съм нестинарка...
Сънят ми с хиляди воали
нощта превърна в одалиска,
във мене пламъци запали,
с напалм душата ми оплиска.
Сънувах, че съм нестинарка,
сред въглени танцувам живи
и огнени коне без такт и мярка
препускат в почернели ниви.
Събудих се, сълзи в очите,
а под леглото овъглено
димът от сънищата скрит е,
денят усмихва се смутено.
Ще спя и щорите ще пусна.
Ще бъда весела и дива.
Към хоризонта ще препусна...
Към слънце със развяна грива...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
