i2na (Инна)
145 1101
24 oct 2007, 15:44

Там започва... 

  Poesía » Otra
689 0 14

Протягах си душата все нагоре,

на пръсти се надигах и ръце

размахвах силно, мислейки, че мога

летеж да бъда само миг поне.

И търсех бели знаци по небето,

че има в мене още чистота,

че има още полет, че крилете

от болка не е смазала плътта.

И жадно гледах всяка гола птица,

наситена на гладна свобода.

По кървавите сълзи във зениците

оставаха следи от синева.

И пътищата свършваха в небето,

а в облаците скърцаха врати...

Но стъпките потъваха, където

в безпътица калта се наслои.

Пропадах в безуспешност надълбоко.

В бездънните недра на пропастта

усетих си живота като полет.

И вътре в мене раждах небеса.

Понякога в душата ми е твърдо

и буците тъга до смърт горчат.

Понякога е синя пропаст. Чудно...

но там започва белият ми път...

© Инна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??