i2na (Инна)
145 1101
24.10.2007 г., 15:44 ч.

Там започва... 

  Поезия » Друга
688 0 14

Протягах си душата все нагоре,

на пръсти се надигах и ръце

размахвах силно, мислейки, че мога

летеж да бъда само миг поне.

И търсех бели знаци по небето,

че има в мене още чистота,

че има още полет, че крилете

от болка не е смазала плътта.

И жадно гледах всяка гола птица,

наситена на гладна свобода.

По кървавите сълзи във зениците

оставаха следи от синева.

И пътищата свършваха в небето,

а в облаците скърцаха врати...

Но стъпките потъваха, където

в безпътица калта се наслои.

Пропадах в безуспешност надълбоко.

В бездънните недра на пропастта

усетих си живота като полет.

И вътре в мене раждах небеса.

Понякога в душата ми е твърдо

и буците тъга до смърт горчат.

Понякога е синя пропаст. Чудно...

но там започва белият ми път...

© Инна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??