Как ме понасяш, мили?
Как ме поддържаш, разсмиваш...
За всичко да питаш откъде сили?!
От силата на душата си възхитен, не заспиваш...
А между нас са метри след метри
и след верстата - верста... Сняг...
Искам да дойдеш.
Не километри да ни делят...
Знам, уморен си... Бяг... Не, не ридая...
Сега съм от немите...
Само сърцето ми бие на глухо...
И вече дето тече по вените червено и полусухо...
Оригинален текст: Ему... Татэ Царёва Как ты меня, мой родной, выносишь? Поддерживаешь, смешишь... И обо всем ты меня расспросишь, Восхитишься силой души.. А между нами метр за метром Снег... За верстой верста... Просто хочу, чтобы ты приехал... Знаю, родной... Устал.. Я не рыдаю... Все отболело... Тихо дышу тобою... А вместо крови течёт по венам Красное.. Полусухое... (С) Татэ Царёва
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
Малко тъжен ми се струваш напоследък...
Поздрави, Приятелю!!