4.02.2016 г., 12:33

Татэ Царева - Ему - На него

1.1K 0 1

Как ме понасяш, мили?

Как ме поддържаш, разсмиваш...

За всичко да питаш откъде сили?!

От силата на душата си възхитен, не заспиваш...

А между нас са метри след метри

и след верстата - верста... Сняг...

Искам да дойдеш.

Не километри да ни делят...

Знам, уморен си... Бяг... Не, не ридая...

Сега съм от немите...

Само сърцето ми бие на глухо...

И вече дето тече по вените червено и полусухо...

 

Оригинален текст: Ему... Татэ Царёва Как ты меня, мой родной, выносишь? Поддерживаешь, смешишь... И обо всем ты меня расспросишь, Восхитишься силой души.. А между нами метр за метром Снег... За верстой верста... Просто хочу, чтобы ты приехал... Знаю, родной... Устал.. Я не рыдаю... Все отболело... Тихо дышу тобою... А вместо крови течёт по венам Красное.. Полусухое... (С) Татэ Царёва

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво се е получило, Зем! Впрочем - преводите ти винаги се получават, понякога даже много по-хубави от оригинала. (само в последния ред тук нещо ми убягва смисъла, или нещо в словореда...)
    Малко тъжен ми се струваш напоследък...
    Поздрави, Приятелю!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...