Как ме понасяш, мили?

Как ме поддържаш, разсмиваш...

За всичко да питаш откъде сили?!

От силата на душата си възхитен, не заспиваш...

А между нас са метри след метри

и след верстата - верста... Сняг...

Искам да дойдеш.

Не километри да ни делят...

Знам, уморен си... Бяг... Не, не ридая...

Сега съм от немите...

Само сърцето ми бие на глухо...

И вече дето тече по вените червено и полусухо...

Оригинален текст: Ему... Татэ Царёва Как ты меня, мой родной, выносишь? Поддерживаешь, смешишь... И обо всем ты меня расспросишь, Восхитишься силой души.. А между нами метр за метром Снег... За верстой верста... Просто хочу, чтобы ты приехал... Знаю, родной... Устал.. Я не рыдаю... Все отболело... Тихо дышу тобою... А вместо крови течёт по венам Красное.. Полусухое... (С) Татэ Царёва