Feb 4, 2016, 12:33 PM

Татэ Царева - Ему - На него

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Как ме понасяш, мили?

Как ме поддържаш, разсмиваш...

За всичко да питаш откъде сили?!

От силата на душата си възхитен, не заспиваш...

А между нас са метри след метри

и след верстата - верста... Сняг...

Искам да дойдеш.

Не километри да ни делят...

Знам, уморен си... Бяг... Не, не ридая...

Сега съм от немите...

Само сърцето ми бие на глухо...

И вече дето тече по вените червено и полусухо...

 

Оригинален текст: Ему... Татэ Царёва Как ты меня, мой родной, выносишь? Поддерживаешь, смешишь... И обо всем ты меня расспросишь, Восхитишься силой души.. А между нами метр за метром Снег... За верстой верста... Просто хочу, чтобы ты приехал... Знаю, родной... Устал.. Я не рыдаю... Все отболело... Тихо дышу тобою... А вместо крови течёт по венам Красное.. Полусухое... (С) Татэ Царёва

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво се е получило, Зем! Впрочем - преводите ти винаги се получават, понякога даже много по-хубави от оригинала. (само в последния ред тук нещо ми убягва смисъла, или нещо в словореда...)
    Малко тъжен ми се струваш напоследък...
    Поздрави, Приятелю!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...