2 may 2010, 20:39

Ти - Зората. Аз - Дъждът.

  Poesía
3K 1 56

 

 

 

 

 

                               Т И  -  З О Р А Т А.     А З  -  Д Ъ Ж Д Ъ Т.

 

       ________________________________________________

 

 

 

 

 

 

                               Някога си. Някъде си.

                               Кой знае къде. Кога. И как.

                               Се срещнали веднъж случайно.

                               Някак си Зората и Дъждът.

 

 

                               Някога си. Някъде си.

                               Може би във края на нощта.

                               С подпалени коси Зората.

                               Някак си прегърнала Дъжда.

 

 

                               Някога си. Някъде си.

                               Кой знае къде. Кога. И как.

                               Превърнала във жар Зората.

                               Някак си сълзите на Дъждът...

 

 

                               Ти - Зората.  А аз - Дъждът.

 

 

                               Жаден съм.

 

 

 

 

 

 

                               2010 г.

 

 

 

 

                                                               Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...