2.05.2010 г., 20:39

Ти - Зората. Аз - Дъждът.

2.9K 1 56

 

 

 

 

 

                               Т И  -  З О Р А Т А.     А З  -  Д Ъ Ж Д Ъ Т.

 

       ________________________________________________

 

 

 

 

 

 

                               Някога си. Някъде си.

                               Кой знае къде. Кога. И как.

                               Се срещнали веднъж случайно.

                               Някак си Зората и Дъждът.

 

 

                               Някога си. Някъде си.

                               Може би във края на нощта.

                               С подпалени коси Зората.

                               Някак си прегърнала Дъжда.

 

 

                               Някога си. Някъде си.

                               Кой знае къде. Кога. И как.

                               Превърнала във жар Зората.

                               Някак си сълзите на Дъждът...

 

 

                               Ти - Зората.  А аз - Дъждът.

 

 

                               Жаден съм.

 

 

 

 

 

 

                               2010 г.

 

 

 

 

                                                               Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...