Т И - З О Р А Т А. А З - Д Ъ Ж Д Ъ Т.
________________________________________________
Някога си. Някъде си.
Кой знае къде. Кога. И как.
Се срещнали веднъж случайно.
Някак си Зората и Дъждът.
Някога си. Някъде си.
Може би във края на нощта.
С подпалени коси Зората.
Някак си прегърнала Дъжда.
Някога си. Някъде си.
Кой знае къде. Кога. И как.
Превърнала във жар Зората.
Някак си сълзите на Дъждът...
Ти - Зората. А аз - Дъждът.
Жаден съм.
2010 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
© Виктор Борджиев Всички права запазени