2 мая 2010 г., 20:39

Ти - Зората. Аз - Дъждът.

3K 1 56

 

 

 

 

 

                               Т И  -  З О Р А Т А.     А З  -  Д Ъ Ж Д Ъ Т.

 

       ________________________________________________

 

 

 

 

 

 

                               Някога си. Някъде си.

                               Кой знае къде. Кога. И как.

                               Се срещнали веднъж случайно.

                               Някак си Зората и Дъждът.

 

 

                               Някога си. Някъде си.

                               Може би във края на нощта.

                               С подпалени коси Зората.

                               Някак си прегърнала Дъжда.

 

 

                               Някога си. Някъде си.

                               Кой знае къде. Кога. И как.

                               Превърнала във жар Зората.

                               Някак си сълзите на Дъждът...

 

 

                               Ти - Зората.  А аз - Дъждът.

 

 

                               Жаден съм.

 

 

 

 

 

 

                               2010 г.

 

 

 

 

                                                               Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Борджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...