VIKTOR-111 (Виктор Борджиев) VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
4 103
May 2, 2010, 8:39 PM

Ти - Зората. Аз - Дъждът.

  Poetry
2.9K 1 56

 

 

 

 

 

                               Т И  -  З О Р А Т А.     А З  -  Д Ъ Ж Д Ъ Т.

 

       ________________________________________________

 

 

 

 

 

 

                               Някога си. Някъде си.

                               Кой знае къде. Кога. И как.

                               Се срещнали веднъж случайно.

                               Някак си Зората и Дъждът.

 

 

                               Някога си. Някъде си.

                               Може би във края на нощта.

                               С подпалени коси Зората.

                               Някак си прегърнала Дъжда.

 

 

                               Някога си. Някъде си.

                               Кой знае къде. Кога. И как.

                               Превърнала във жар Зората.

                               Някак си сълзите на Дъждът...

 

 

                               Ти - Зората.  А аз - Дъждът.

 

 

                               Жаден съм.

 

 

 

 

 

 

                               2010 г.

 

 

 

 

                                                               Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0