ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
14 nov 2010, 14:09

Той, никът 

  Poesía » De amor
504 0 5

Той, никът, като спомен се завръща.

Премръзнало те чака пред вратите.

Той помни нявга топлата ти къща.

Той помни и звездите във очите.

 

Той, никът, ти поднася хризантеми.

Ръцете си при тебе ще постопли.

Тревожен е от забранени теми

и притеснен от изненадан вопъл.

 

Той, никът, пак за теб ще вдигне чаша -

за пламъчето, де е нейде скрито,

за миналото, дето беше ваше,

за всичкото ви пито-недопито...

 

Той, никът, със дъха си ще те сгрее

и дяволски в нощта ти ще лудува.

За тебе нежна песен ще запее

и само ти, с душата си, ще чуваш...

 

Той, никът, все по светло си отива...

Оставил е в сърцето тежко злато...

Събуждаш се учудено щастлива

и се оплитат Грешното и Святото...

 

Той, никът, пак не те пожали...

Посял ли е - по жътва - ще върлува...

Навън просвирват есенните хали

и скрежът по джамлъка ти рисува...


© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??