Той, никът
Той, никът, като спомен се завръща.
Премръзнало те чака пред вратите.
Той помни нявга топлата ти къща.
Той помни и звездите във очите.
Той, никът, ти поднася хризантеми.
Ръцете си при тебе ще постопли.
Тревожен е от забранени теми
и притеснен от изненадан вопъл.
Той, никът, пак за теб ще вдигне чаша -
за пламъчето, де е нейде скрито,
за миналото, дето беше ваше,
за всичкото ви пито-недопито...
Той, никът, със дъха си ще те сгрее
и дяволски в нощта ти ще лудува.
За тебе нежна песен ще запее
и само ти, с душата си, ще чуваш...
Той, никът, все по светло си отива...
Оставил е в сърцето тежко злато...
Събуждаш се учудено щастлива
и се оплитат Грешното и Святото...
Той, никът, пак не те пожали...
Посял ли е - по жътва - ще върлува...
Навън просвирват есенните хали
и скрежът по джамлъка ти рисува...
© Красимир Дяков All rights reserved.
