Той, никът, като спомен се завръща.
Премръзнало те чака пред вратите.
Той помни нявга топлата ти къща.
Той помни и звездите във очите.
Той, никът, ти поднася хризантеми.
Ръцете си при тебе ще постопли.
Тревожен е от забранени теми
и притеснен от изненадан вопъл.
Той, никът, пак за теб ще вдигне чаша -
за пламъчето, де е нейде скрито,
за миналото, дето беше ваше,
за всичкото ви пито-недопито... ...