gerrda (Геновева Христова)
408 4501
29 jul 2012, 15:06

Тъмна 

  Poesía
767 0 3

 

 

 

 

Днес съм тъмна,

почти като бяло,

и не мога да търся вини,

предпоставки и време

в закърпени,

опустели от студ

светлини.

Из нелекия студиен мит

благославям

до билка природата

и изниква въпросът – „ Дали

всеки сам е съвсем като хората?”.

Но през отговор –

„Днес не вали.”

аз изобщо не виждам

изцяло

тишината,

която вали

от  разбитите дни,

скрити в ляво.

И изобщо не чувам

насън

заздравелите пазени тайни

на съня.

И нарочно съм сън,

и съм пристъп

в море от безкрайност…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??