Днес съм тъмна,
почти като бяло,
и не мога да търся вини,
предпоставки и време
в закърпени,
опустели от студ
светлини.
Из нелекия студиен мит
благославям
до билка природата
и изниква въпросът – „ Дали
всеки сам е съвсем като хората?”. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up