gerrda (Геновева Христова)
408 4496
Jul 29, 2012, 3:06 PM

Тъмна 

  Poetry
802 0 3

 

 

 

 

Днес съм тъмна,

почти като бяло,

и не мога да търся вини,

предпоставки и време

в закърпени,

опустели от студ

светлини.

Из нелекия студиен мит

благославям

до билка природата

и изниква въпросът – „ Дали

всеки сам е съвсем като хората?”.

Но през отговор –

„Днес не вали.”

аз изобщо не виждам

изцяло

тишината,

която вали

от  разбитите дни,

скрити в ляво.

И изобщо не чувам

насън

заздравелите пазени тайни

на съня.

И нарочно съм сън,

и съм пристъп

в море от безкрайност…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??