Тъмна
Днес съм тъмна,
почти като бяло,
и не мога да търся вини,
предпоставки и време
в закърпени,
опустели от студ
светлини.
Из нелекия студиен мит
благославям
до билка природата
и изниква въпросът – „ Дали
всеки сам е съвсем като хората?”.
Но през отговор –
„Днес не вали.”
аз изобщо не виждам
изцяло
тишината,
която вали
от разбитите дни,
скрити в ляво.
И изобщо не чувам
насън
заздравелите пазени тайни
на съня.
И нарочно съм сън,
и съм пристъп
в море от безкрайност…
© Геновева Христова All rights reserved.
