Тъмна

29 июл. 2012 г., 15:06

Поэзия

803 0 3

Днес съм тъмна,

почти като бяло,

и не мога да търся вини,

предпоставки и време

в закърпени,

опустели от студ

светлини.

Из нелекия студиен мит

благославям

до билка природата

и изниква въпросът – „ Дали

всеки сам е съвсем като хората?”.

Но през отговор –

„Днес не вали.”

аз изобщо не виждам

изцяло

тишината,

която вали

от разбитите дни,

скрити в ляво.

И изобщо не чувам

насън

заздравелите пазени тайни

на съня.

И нарочно съм сън,

и съм пристъп

в море от безкрайност…

magnum (Венцислав Янакиев)

2012-08-10T20:57:44+03:00
koq_sam (Кати)

2012-07-30T12:25:55+03:00

Наистина ми хареса!
kampanula (Татяна)

2012-07-29T22:16:45+03:00

Съвсем като хората харесах това прекрасно стихотворение. Поздрави!