Днес съм тъмна,
почти като бяло,
и не мога да търся вини,
предпоставки и време
в закърпени,
опустели от студ
светлини.
Из нелекия студиен мит
благославям
до билка природата
и изниква въпросът – „ Дали
всеки сам е съвсем като хората?”. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация