gerrda (Геновева Христова)
408 4501
29.07.2012 г., 15:06 ч.

Тъмна 

  Поезия
766 0 3

 

 

 

 

Днес съм тъмна,

почти като бяло,

и не мога да търся вини,

предпоставки и време

в закърпени,

опустели от студ

светлини.

Из нелекия студиен мит

благославям

до билка природата

и изниква въпросът – „ Дали

всеки сам е съвсем като хората?”.

Но през отговор –

„Днес не вали.”

аз изобщо не виждам

изцяло

тишината,

която вали

от  разбитите дни,

скрити в ляво.

И изобщо не чувам

насън

заздравелите пазени тайни

на съня.

И нарочно съм сън,

и съм пристъп

в море от безкрайност…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??