plami-6 (Плами)
693 4679
16 feb 2011, 16:21

Уморени спят сенките вече 

  Poesía » Filosófica
828 0 22

Уморени спят сенките вече

 

Чудни сенки в очите лудуват.

С нежност сляпа догаря свещта.

В клоунада свирепа нощта

ме завихря. Печално танцувам...

 

До живот, френетично обречен,

аз съм влюбен, неистово сам...

Ту насън, ту наяве – със плам

овъглява ме патосът вечен.

 

Дълъг път извървях надалече

и в безсъници хлопвах врати.

Не прикътах надежда дори...

Уморени спят сенките вече.

 

© Плами Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много,ного нежно!Стихът танцува!
  • Една врата отворена ще си остане ....врата към любовта...Поздрав Плами !!!Топлинка!!!
  • Много ми хареса!И ме подсети за едно от най-тъжните ми стихчета;
    "Все във влак,до прозорец,
    и главата - навън,
    все докрая разтворена
    и сама като в сън."
  • Малко тъга и самота ...
    Остави сенките нека спят , а ти пробуди надеждата,защото тя е двигателя!!!
    Успех!!!
  • Съгласна съм с Таня! Хареса ми!
  • Много интересно поднесен стих!
    Браво, Плами!
  • Поздравления, Плами!
  • Много ми хареса, Плами!
  • EсениновоДебеляновски вопли влязоха в душата ми.
  • Не знам, Плами, обаче го усетих така, сякаш е предназначено за мен ... Успя да проникнеш в душата ми!
  • Много красива творба.
    Поздравления, Плами!
  • Браво, Пламъче!
    Чудесно е, пък и разположението на римите!
  • Прикътала си живец от вдъхновение!
    Красив стих!
  • Красиво,малко тъжно и безсънно...
    А сенките изчезват призори`
    когато се усмихне ведро слънцето
    и с обещание сълзите изсуши`...

    Аплодисменти и от мен!
  • Първият куплет е израз на естетическа художествено-житейска сублимация на жизненост, общо казано.

    Във втория куплет се съобщава за реална влюбеност, но повече с мечтателен, чувствен знак. Ако тази влюбеност беше по-метафизична*, самотата, може би, нямаше да е така "неистова".



    "овъглява ме патосът вечен."

    Изглежда, патосът (екзалтацията) наистина овъглява!?...Екстазът - вероятно той не овъглява, макар че и той изглежда ранява!?... Апатията има две значения - известното светско негативно, и религиозното позитивно - като липса на (греховна)страстност, заместена от "трезвено-съзерцателна деятелност".

    В третия куплет е отразена решителност в неминуемото загърбване на събития, хора, но с отговорност ("в безсъници".

    Относно надеждата, която винаги е ценност , принципно го има условния контрапункт, идващ, напр., от тибетския будизъм: "Човек трябва да се освободи от две неща: страх и надежда!" (Който разбрал, разбрал... )... От гледна точка на този контрапункт не е толкова беда, че "не прикътах надежда"!
    Сенките - по-добре да спят, отколкото да царуват за своя сметка, отколкото да им бъдем нещо като роби!


    Много хубаво стихотворение!





    *"еднакъв при укор или похвала,
    мълчалив и доволен от всичко,
    без свой дом и богатство - но влюбен,
    такъв човек е любим за мене."

    "Бхагавадгита" (12:19)

  • браво,браво,браво
  • хубаво
  • "Дълъг път извървях надалече
    и в безсъници хлопвах врати.
    Не прикътах надежда дори...
    Уморени спят сенките вече."

    Великолепен завършек на едно леко носталгично, красиво стихотворение. Поздрави!
  • Хареса ми!
  • Приглушено, неподкупно звучат думите ти, Плами. Поздравления. Барона
  • Харесах!
  • Хубав стих, Плами!
Propuestas
: ??:??