Уморени спят сенките вече
Чудни сенки в очите лудуват.
С нежност сляпа догаря свещта.
В клоунада свирепа нощта
ме завихря. Печално танцувам...
До живот, френетично обречен,
аз съм влюбен, неистово сам...
Ту насън, ту наяве – със плам
овъглява ме патосът вечен.
Дълъг път извървях надалече
и в безсъници хлопвах врати.
Не прикътах надежда дори... ...