4 ene 2009, 19:27

Утринен дар

  Poesía » Civil
841 0 4
            Утринен дар   

     Пак насипва тихо сняг
     и забързана по пътя крача...
     В утрото красиво
     тук срещам отново минувача...

     Крачи приказно - ето,
     обущарят ни със златното сърце,
     с веждите си гъсти,
     с напукани ръце  чевръсти.

     Поглеждат ме очите му -
     сини, уморени и меки...
     Косите му белеят,
     ресните от шала се ветреят...

    Краката си потътря...
    чака обущарницата стара...
    За кой ли път отново
    денят пак до старост се повтаря...

    Не спира време... вали...
    и денят за всеки пак се реди...
    Поздрав, усмивка мила,
    стоплят утро и даряват сила...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Калчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...