Утринен дар
Пак насипва тихо сняг
и забързана по пътя крача...
В утрото красиво
тук срещам отново минувача...
Крачи приказно - ето,
обущарят ни със златното сърце,
с веждите си гъсти,
с напукани ръце чевръсти.
Поглеждат ме очите му -
сини, уморени и меки...
Косите му белеят,
ресните от шала се ветреят...
Краката си потътря...
чака обущарницата стара...
За кой ли път отново
денят пак до старост се повтаря...
Не спира време... вали...
и денят за всеки пак се реди...
Поздрав, усмивка мила,
стоплят утро и даряват сила...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Калчева Всички права запазени