4.01.2009 г., 19:27

Утринен дар

844 0 4
            Утринен дар   

     Пак насипва тихо сняг
     и забързана по пътя крача...
     В утрото красиво
     тук срещам отново минувача...

     Крачи приказно - ето,
     обущарят ни със златното сърце,
     с веждите си гъсти,
     с напукани ръце  чевръсти.

     Поглеждат ме очите му -
     сини, уморени и меки...
     Косите му белеят,
     ресните от шала се ветреят...

    Краката си потътря...
    чака обущарницата стара...
    За кой ли път отново
    денят пак до старост се повтаря...

    Не спира време... вали...
    и денят за всеки пак се реди...
    Поздрав, усмивка мила,
    стоплят утро и даряват сила...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Калчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...