Jan 4, 2009, 7:27 PM

Утринен дар

  Poetry » Civic
845 0 4
            Утринен дар   

     Пак насипва тихо сняг
     и забързана по пътя крача...
     В утрото красиво
     тук срещам отново минувача...

     Крачи приказно - ето,
     обущарят ни със златното сърце,
     с веждите си гъсти,
     с напукани ръце  чевръсти.

     Поглеждат ме очите му -
     сини, уморени и меки...
     Косите му белеят,
     ресните от шала се ветреят...

    Краката си потътря...
    чака обущарницата стара...
    За кой ли път отново
    денят пак до старост се повтаря...

    Не спира време... вали...
    и денят за всеки пак се реди...
    Поздрав, усмивка мила,
    стоплят утро и даряват сила...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Калчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....