14 jun 2011, 20:36

В огледалото

  Poesía » Otra
769 0 8

В огледалния свят щом надникна,

те са там и кокетно намигат –

няколко бръчици тънки –  

незавършен приключенски роман.

Неизменно във ляво, под клепача,

след последната мигла,

в летен ден, в снежна буря –

те просто са там.

Неумело прикриват под

своята фина дантела

няколко сприхави гряха,

малка шепа радости тихи,

три мечти, към забрава

отдавна поели,

от любови отминали

два огнени щриха.

Всяко утро прощавам

тяхното нямо предателство

и пристъпвам в света огледален

на пръсти, съвсем боязливо.

Ще опитам от утре

да бъдем приятелки!

Всъщност смятам,

че с тях съм непонятно красива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...