14.06.2011 г., 20:36

В огледалото

764 0 8

В огледалния свят щом надникна,

те са там и кокетно намигат –

няколко бръчици тънки –  

незавършен приключенски роман.

Неизменно във ляво, под клепача,

след последната мигла,

в летен ден, в снежна буря –

те просто са там.

Неумело прикриват под

своята фина дантела

няколко сприхави гряха,

малка шепа радости тихи,

три мечти, към забрава

отдавна поели,

от любови отминали

два огнени щриха.

Всяко утро прощавам

тяхното нямо предателство

и пристъпвам в света огледален

на пръсти, съвсем боязливо.

Ще опитам от утре

да бъдем приятелки!

Всъщност смятам,

че с тях съм непонятно красива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...