14 июн. 2011 г., 20:36

В огледалото

766 0 8

В огледалния свят щом надникна,

те са там и кокетно намигат –

няколко бръчици тънки –  

незавършен приключенски роман.

Неизменно във ляво, под клепача,

след последната мигла,

в летен ден, в снежна буря –

те просто са там.

Неумело прикриват под

своята фина дантела

няколко сприхави гряха,

малка шепа радости тихи,

три мечти, към забрава

отдавна поели,

от любови отминали

два огнени щриха.

Всяко утро прощавам

тяхното нямо предателство

и пристъпвам в света огледален

на пръсти, съвсем боязливо.

Ще опитам от утре

да бъдем приятелки!

Всъщност смятам,

че с тях съм непонятно красива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...