14 июн. 2011 г., 20:36

В огледалото

770 0 8

В огледалния свят щом надникна,

те са там и кокетно намигат –

няколко бръчици тънки –  

незавършен приключенски роман.

Неизменно във ляво, под клепача,

след последната мигла,

в летен ден, в снежна буря –

те просто са там.

Неумело прикриват под

своята фина дантела

няколко сприхави гряха,

малка шепа радости тихи,

три мечти, към забрава

отдавна поели,

от любови отминали

два огнени щриха.

Всяко утро прощавам

тяхното нямо предателство

и пристъпвам в света огледален

на пръсти, съвсем боязливо.

Ще опитам от утре

да бъдем приятелки!

Всъщност смятам,

че с тях съм непонятно красива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...