В огледалото
В огледалния свят щом надникна,
те са там и кокетно намигат –
няколко бръчици тънки –
незавършен приключенски роман.
Неизменно във ляво, под клепача,
след последната мигла,
в летен ден, в снежна буря –
те просто са там.
Неумело прикриват под
своята фина дантела
няколко сприхави гряха,
малка шепа радости тихи,
три мечти, към забрава
отдавна поели,
от любови отминали
два огнени щриха.
Всяко утро прощавам
тяхното нямо предателство
и пристъпвам в света огледален
на пръсти, съвсем боязливо.
Ще опитам от утре
да бъдем приятелки!
Всъщност смятам,
че с тях съм непонятно красива.
© Даниела All rights reserved.
