лъвче (Лъки)
122 999
12 nov 2010, 21:13

В онази нощ 

  Poesía » Versos blancos
581 0 5

Могилите

приличаха на мене.

Оголени

душите им звъняха,

напираха кристално да се случат

в поверие,

закътано под стара стряха.

Намираха

във вятъра утеха.

Единствен той умееше да гали

телата им,

неистово издрани

от стъпките

на многото пътеки.

Луната

мержелееше,

от болка побеляла.

Спомените търсеше във здрача.

Облаците не успяха

да ги върнат.

Опитвах,

с тях да не заплача…

© Лъки Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??