Nov 12, 2010, 9:13 PM

В онази нощ 

  Poetry » White poetry
603 0 5

Могилите

приличаха на мене.

Оголени

душите им звъняха,

напираха кристално да се случат

в поверие,

закътано под стара стряха.

Намираха

във вятъра утеха.

Единствен той умееше да гали

телата им,

неистово издрани

от стъпките

на многото пътеки.

Луната

мержелееше,

от болка побеляла.

Спомените търсеше във здрача.

Облаците не успяха

да ги върнат.

Опитвах,

с тях да не заплача…

© Лъки All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??