12 нояб. 2010 г., 21:13

В онази нощ 

  Поэзия » Белые стихи
671 0 5
Могилите
приличаха на мене.
Оголени
душите им звъняха,
напираха кристално да се случат
в поверие,
закътано под стара стряха.
Намираха
във вятъра утеха.
Единствен той умееше да гали
телата им,
неистово издрани ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъки Все права защищены

Предложения
: ??:??