лъвче (Лъки)
122 999
12.11.2010 г., 21:13 ч.

В онази нощ 

  Поезия » Бели стихове
580 0 5

Могилите

приличаха на мене.

Оголени

душите им звъняха,

напираха кристално да се случат

в поверие,

закътано под стара стряха.

Намираха

във вятъра утеха.

Единствен той умееше да гали

телата им,

неистово издрани

от стъпките

на многото пътеки.

Луната

мержелееше,

от болка побеляла.

Спомените търсеше във здрача.

Облаците не успяха

да ги върнат.

Опитвах,

с тях да не заплача…

© Лъки Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??