В ъгълче на дума
Шапка-невидимка сложи си луната,
яхна черна котка, свири на антенки.
Покривът е топъл, а пък светлината
дебне всяка крачка между двете сенки.
А ръката тиха с облаци намята
нежната въздишка върху раменете.
В кладенец пресъхнал връща се водата.
И си спомня жажда пъпчица на цвете.
В ъгълче на дума, някъде в окото,
пролет ще осъмне свежа и зелена.
Той ще я прегърне. Кражба от живота...
Тя ще го целуне с обич споделена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
