RainaVakova
413 2666
20 feb 2019, 8:43

В ъгълче на дума 

  Poesía » De amor
435 10 9

Шапка-невидимка сложи си луната,
яхна черна котка, свири на антенки.
Покривът е топъл, а пък светлината
дебне всяка крачка между двете сенки.

А ръката тиха с облаци намята
нежната въздишка върху раменете. 
В кладенец пресъхнал връща се водата. 
И си спомня жажда пъпчица на цвете. 

В ъгълче на дума, някъде в окото,
пролет ще осъмне свежа и зелена.
Той ще я прегърне. Кражба от живота...
Тя ще го целуне с обич споделена.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??