20 февр. 2019 г., 08:43

В ъгълче на дума 

  Поэзия » Любовная
425 10 9

Шапка-невидимка сложи си луната,
яхна черна котка, свири на антенки.
Покривът е топъл, а пък светлината
дебне всяка крачка между двете сенки.

А ръката тиха с облаци намята
нежната въздишка върху раменете. 
В кладенец пресъхнал връща се водата. 
И си спомня жажда пъпчица на цвете. 

В ъгълче на дума, някъде в окото,
пролет ще осъмне свежа и зелена.
Той ще я прегърне. Кражба от живота...
Тя ще го целуне с обич споделена.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??