В ъгълче на дума
Шапка-невидимка сложи си луната,
яхна черна котка, свири на антенки.
Покривът е топъл, а пък светлината
дебне всяка крачка между двете сенки.
А ръката тиха с облаци намята
нежната въздишка върху раменете.
В кладенец пресъхнал връща се водата.
И си спомня жажда пъпчица на цвете.
В ъгълче на дума, някъде в окото,
пролет ще осъмне свежа и зелена.
Той ще я прегърне. Кражба от живота...
Тя ще го целуне с обич споделена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
