20.02.2019 г., 8:43 ч.

В ъгълче на дума 

  Поезия » Любовна
431 10 9

Шапка-невидимка сложи си луната,
яхна черна котка, свири на антенки.
Покривът е топъл, а пък светлината
дебне всяка крачка между двете сенки.

А ръката тиха с облаци намята
нежната въздишка върху раменете. 
В кладенец пресъхнал връща се водата. 
И си спомня жажда пъпчица на цвете. 

В ъгълче на дума, някъде в окото,
пролет ще осъмне свежа и зелена.
Той ще я прегърне. Кражба от живота...
Тя ще го целуне с обич споделена.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??